Съдът на ЕС проверява Профи Кредит и други измамници в България

август 16, 2020

Източник: адвокат Десислава Филипова

Конкретен повод за образуване на дело С-229/20г.  пред Съда на ЕС е дело на мой клиент срещу „Профи Кредит България“ ЕООД.

Въпросите, които ще разгледа Съдът на ЕС касаят обаче всички кредитополучатели. Съдия Андрей Георгиев от Софийски районен съд, който има и други образувани дела с преюдициални въпроси, отправя до Съда на Съюза въпроси за тълкуване на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи и Директива 2008/48 относно потребителските кредити, с които иска от Съда в Люксембург да даде задължителни за националните съдии на всички държави-членки на ЕС отговори по ключови въпроси относно кредитирането:

Питанията, които отправя съдия А. Георгиев, които са от значение за всички кредитополучатели  са дали неправилното посочване на годишният процент на разходите /ГПР/ е равнозначно на липса на разписан ГПР в договора. Ако отговорът на Съда на ЕС на този въпрос е положителен, то в такъв случай Съдът да отговори и дали съответства на правото на Съюза национална санкция, която предвижда нищожност на цялата кредитна сделка?

Тези въпроси са много важни, за да печелите делата си срещу фирмите за бързи кредити:

ГПР включва договорната лихва и всички такси и други разходи които плащате по договора за кредит. ТОЙ ИЗРАЗЯВА РЕАЛНОТО ОСКЪПЯВАНЕ НА КРЕДИТА, т.е. когато сключвате договор за кредит не гледайте само договорната лихва, а проверявайте какъв е размера на ГПР – той ви показва колко ще трябва да платите за заема. Според нашият закон ГПР се определя от точно определени разходи, в които не се включват неустойките за неизпълнение на договора и възнагражденията за допълнителни услуги, но само ако те не са задължително условие за сключване на договора за кредит. Съгласно законът ни, невключването на ГПР в договора има за последица нищожност /невалидност/ на целия договор за кредит, като в този случай кредитополучателят дължи да върне само чистата сума по заема, без да дължи лихви и други вземания. През 2014г. в Закона за потребителския кредит бе въведен таван на ГПР – той не следва да надхвърля 50 %. За да заобиколят този нормативен лимит, фирмите за бързи кредити започнаха да прилагат различни схеми – да начисляват неустойки за неосигуряване на поръчител/и или банкова гаранция, респ. гаранция от финансова институция, да изискват заплащането на възнаграждение на дружество – поръчител /гарант/, както и да налагат на кредитополучателите сключването на споразумения към договорите за кредит за допълнителни услуги, за които принуждават клиентите си да се подпишат, че не са със задължителен характер.  По делата ми аз доказвам, че тези разходи са скрита лихва и е следвало да бъдат включени в ГПР, който кредитодателите умишлено са манипулирали заради законовият таван от 50 %. Повечето съдии възприемат тази ми теза и на това основание приемат, че целият договор е нищожен.

Когато Съда на ЕС постанови своя отговор,  който вярвам че ще бъде в полза на кредитополучателите , съдейки от досегашните му решения, всички български съдии ще бъдат длъжни да обявяват договорите за кредит за недействителни при умишлено манипулиране на ГПР. С аргументът, че договорът е нищожен заради неправилно посочен ГПР ще можете да се защитите и при други финансови капани, заложени в договорите, например при такса за ангажимент, такса за експресно разглеждане на документи и т.н., стига те да не са включени в разписания в договора ГПР.

Въпроси, които са от значение за част от кредитополучателите: тези въпроси се отнасят за клиентите на „Профи кредит България“ ЕООД, ще ползват и клиентите на „Микро Кредит“ АД и на всички други фирми за бързи кредити, които ползват схемата със заплащане на допълнителни услуги.

Съдия Георгиев отправя запитвания до Съда на ЕС, които могат да бъдат резюмирани по следния начин: какво означава допълнителна услуга и може ли да имат характер на допълнителна услуга такива действия, които са част от самата дейност по кредитирането, като отлагането и намаляването на вноски и следва ли да се включват в ГПР таксите за оказването им. Могат ли такива уговорки за допълнителни услуги за дейности, които са иманентно свързани /част от веригата от действия по кредитирането/ да имат неравноправен характер по смисъла на Директива 93/13 и оттук да бъдат обявени за нищожни и необвързващи потребителите.

На мен ми е предоставен двумесечен срок за писменото ми становище до Съда на ЕС, в което да обоснова тезата си по поставените въпроси, като писмото до мен можете да видите като проследите линка: C-229-20_Signif_DDP- partie P (1)

Цялото определение на съдия А. Георгиев с мотивите за постановяването му можете да видите тук като проследите линка: ОпределениеСРС

Извадка от определението, само с поставените от съдия А. Георгиев въпроси може да видите по-долу:

Определение № 105249/29.05.2020 г. за спиране на делото със следния диспозитив:

„СПИРА производството по гражданско дело № 65302 по описа за 2018 г. по описа на Софийския районен съд, 165. състав, до получаване на отговор на зададените по-долу преюдициални въпроси.

ОТПРАВЯ на основание чл. 267, пар. 1 ДФЕС ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ по следните преюдициални въпроси:

  1. Следва ли чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, като тези за такси за възможност за отлагане и намаляване на вноски, представляват част от годишния процент на разходите по кредита?
  2. Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител – кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит?
  3. Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите?
  4. Следва ли чл. 4, пар. 1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидена в допълнително споразумение към договор за потребителски кредит, сключено отделно и допълнително спрямо основния договор, такса за пакет от допълнителни услуги следва да се смята част от основния предмет на договора и съответно за нея не може да се прилага преценка за неравноправност?
  5. Независимо от отговора на третия въпрос, следва ли чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с т. 1, буква „о“ от приложението към същата директива да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за допълнителни услуги към потребителски кредит, който предвижда възможност потребителят абстрактно да отсрочва и разсрочва плащане, за което дължи такса, дори и да не се възползва от такава възможност, е неравноправна?

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Върховния касационен съд по електронна поща и на Висшия съдебен съвет по електронна поща за публикуване в страницата на съвета в интернет, раздел „Преюдициални запитвания“.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по електронна поща, както и на отдел „Право на ЕС и процесуално представителство пред Съда на ЕС“ към Министерството на външните работи по пощата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.“

Съдия: Андрей Георгиев